17.11.2021
Майка ми беше тази, която непрекъснато казваше, че човек не трябва да забравя откъде идва, за да е ясен пътят му и за да знае накъде отива.
Благодарение на нея знам, че за да живееш добре и в спокойствие със себе си, би било добре да съхраняваш с обич миналото, произхода и спомена за семейството си, независимо какво е то.
Истината е, че тя не е живяла никак лесно, но въпреки всичко изпитваше любов към всеки. Прощаваше изключително лесно и думата „злопаметна“ не съществуваше нито в сърцето, нито в речника, нито в живота ѝ. Преди често се чудех как го прави, но сега вече знам… И как, и защо.
Благодарение на Майка ми се научих на уважение, разбиране и емпатия към хората. Към всички хора.
Преди няколко дни пазарувайки в супермаркет, пред щанда за месо виждам възрастен човек в окаян вид. Накуцвайки, старецът мина през целия щанд, огледа цените, обърна се и си тръгна. Сещате се как едно грубо и дебело въже се уви около врата ми като мексиканска примка, стомахът ми се сгърчи и мислите ми се разбъркаха. Изпитах желание за две неща – да се разплача и да направя нещо. Тръгнах след човека, спрях го, поздравих и попитах дали ще се обиди, ако му помогна с нещо. Той ме погледна с мътен и толкова тъжен поглед, че в тоя момент усетих какво е да ти се скъса и разпилее сърцето. Наистина.
„Няма да Ви се обидя, няма…“
Направих каквото можах. Там и тогава.
Знам, че за да ми предаде моята майка това, някой от картината на снимката ѝ го е показал и я е възпитавал по такъв начин. Следвала е нечий пример.
Аз и за Баща ми мога много да пиша, но съм благодарна, че от него все още уча тук и сега!
Ако успея да предам малко от наученото от родителите ми на двете си дъщери и да ги превърна в добри и достойни хора, ще се случи онова нещо от филма „Предай нататък“.
На снимката са пет поколения.
Благодаря ти, Мамо! Липсваш ми ужасно!