За корените

Елена Димова - За корените

Публикувана от

Елена Димова

17.11.2021

Майка ми беше тази, която непрекъснато казваше, че човек не трябва да забравя откъде идва, за да е ясен пътят му и за да знае накъде отива.

Благодарение на нея знам, че за да живееш добре и в спокойствие със себе си, би било добре да съхраняваш с обич миналото, произхода и спомена за семейството си, независимо какво е то.

Истината е, че тя не е живяла никак лесно, но въпреки всичко изпитваше любов към всеки. Прощаваше изключително лесно и думата „злопаметна“ не съществуваше нито в сърцето, нито в речника, нито в живота ѝ. Преди често се чудех как го прави, но сега вече знам… И как, и защо.

Благодарение на Майка ми се научих на уважение, разбиране и емпатия към хората. Към всички хора.

Преди няколко дни пазарувайки в супермаркет, пред щанда за месо виждам възрастен човек в окаян вид. Накуцвайки, старецът мина през целия щанд, огледа цените, обърна се и си тръгна. Сещате се как едно грубо и дебело въже се уви около врата ми като мексиканска примка, стомахът ми се сгърчи и мислите ми се разбъркаха. Изпитах желание за две неща – да се разплача и да направя нещо. Тръгнах след човека, спрях го, поздравих и попитах дали ще се обиди, ако му помогна с нещо. Той ме погледна с мътен и толкова тъжен поглед, че в тоя момент усетих какво е да ти се скъса и разпилее сърцето. Наистина.

„Няма да Ви се обидя, няма…“

Направих каквото можах. Там и тогава.

Знам, че за да ми предаде моята майка това, някой от картината на снимката ѝ го е показал и я е възпитавал по такъв начин. Следвала е нечий пример.

Аз и за Баща ми мога много да пиша, но съм благодарна, че от него все още уча тук и сега!

Ако успея да предам малко от наученото от родителите ми на двете си дъщери и да ги превърна в добри и достойни хора, ще се случи онова нещо от филма „Предай нататък“.

На снимката са пет поколения.

Благодаря ти, Мамо! Липсваш ми ужасно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *