Търсене
Close this search box.

Щастливите белези

Публикувана от

Елена Димова

Ей така “крещях” из фейсбук, че имам бебе. Че имам Амарис. Че имам още едно сърце!

Скролвам, скролвам, скролвам…

Мисля си: “лелееее, колко са ми красиви приятелите!”

Разхождат се по стената ми едни страхотни тела, изтичали много километри, за да се плеснат пред очите на слънцето.

И продължавам да си мисля – кооооолко много обичам белязани тела. Гледам се в огледалото и виждам последния си белег – един такъв, усмихнат! Белег на щастието. И ми става и на мен едно такова, топло и щастливо, все едно съм на най-безкрайния плаж, все едно и аз съм на морето, което ме прегръща!

Всеки белег е история, която разказва. Всеки белег говори вместо нас! Всеки белег може да бъде машина на времето. Запраща ни на майната си със звучен шамар, често припомняйки ни да не се самозабравяме!

И благодаря! Че въпреки всички белези с които съм се сдобила по пътя, все още имам късмета да съм тук. Седя, оглеждам се в себе си и се усмихвам!

И пак благодаря! За белезите! Особено за последния!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *