23.12.2021
За днес имам статус, на който бихте ревали със сълзи от смях, докато аз рева със солени сълзи върху чаша с нещо, което ЗАБРАВИХ да си купя! И поради тая причина няма да го напиша.
Мамо! Къде отиде? Тук искам да си. Тук. Много ми липсваш!.. Да ми се скараш за нещо. Да се чудим в коя къща за кой празник ще бъдем. Кой и какво да сготви. Кой, какво и къде да занесе. А, и да пишем късмети за баницата. И накрая да ми подариш чаши и купички, въпреки че имам магазин за чаши и купички, дявол го взел! И мен ме е взел!
И да се обичаме! Мамо. Да видиш Беа колко голяма е станала и как може да се говори с нея. По цели нощи. И как е мъдра. И колко много и всичко разбира. И в същото време къв пубер е адски! Как ме вади от обувките, от мен си и от главата ми ме вади! И къв пумпал е, който се върти около оста си.
И да прегръщаш Амарис. Да ѝ разказваш себе си и нас, само както ти можеш. И да я обичаш по твоя си абсурдно обсебващ и любовен начин! Щото тя е тооолкова много за обичане, че (много ми се иска) да имаш представа.
Трябваш ми, Мамо! Да те питам стохилядимилиона работи. Да ти споделя още два пъти по толкова. Да ти надуя главата и после ти – моята. И да теглим по една майна на тоя живот. И да си кажем и колко е хубав!
Обичам те много! Мамо.