За времето, което винаги имаме

Елена Димова - Навиците

Публикувана от

Елена Димова

25.01.2021

Сутринта, докато бях в банята чух, че телефонът ми звъни. Първата мисъл в главата ми беше, че е майка ми. Тя имаше навика всяка сутрин да ми се обажда, за да ми пожелае да ми е хубав денят, седмицата или каквото там. Абе, обичаше да се чуваме, да си говорим, а аз, идиотката, се дразнех! Сякаш ми взимаше от „безценното“ време, а всъщност, само колко ми даваше…

Сега ми е много мъчно и още повече ме е яд, че не аз имах този навик, че не аз звънях просто ей така, за да разбера как е (не, че тя ми оставаше време да се обадя)…

Мамо, толкова много искам да чуя гласа ти… дори за да ме изкритикуваш, дори само за да ми кажеш, че на вчерашната ти изложба не си харесала как съм направила косата на Беа или, че сме били облечени твърде едноцветно и скучно!

Баси, колко би било хубаво да ценим родителите си, да говорим с тях, да ги слушаме, да ги чуваме, да ги търсим и да се интересуваме от тях, да им показваме любовта си и да им даваме от времето и вниманието, с които всъщност винаги разполагаме…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *