Търсене
Close this search box.

На Беа

Публикувана от

Елена Димова

Неделни мисли за майките и за поколенията, а още дори не съм пила едно малко/голямо/още по-голямо…

Страхотно е да виждаш как децата ти растат, как се променят, в какви Човеци се превръщат.

И въпреки нас, родителите (щото в стремежа си да им помагаме, често пречим с какво ли не), те намират път и минават по него, преборвайки всички препятствия, трудности, блата и клоаки. И често се справят доста по-добре от моделите си на поведение!

Ей така разбираме (или се надяваме), че все пак сме свършили някаква работа. Поемаме дълбоко въздух и стискаме палци нещо в процеса да не се прецака генерално…

Егати, все едно беше вчера, когато аз бях на 12 и вършех “глупости”.

Благодарна съм на майка ми, че никога не ми забраняваше просто така, а говореше с мен.

Благодарна съм на майка ми, че уважаваше възрастта ми и никога не омаловажи важните за мен в онзи момент, идиотщини.

Благодарна съм, че се стараеше да запълни с Любов и разбиране онази възрастова пропаст, която обикновено зее с грозната си и дълбока паст между деца и родители.

Благодарна съм, че не ме съдеше за онези НЕфатални грешки на растежа, за които обикновено майките скърцат до смърт!

Благодарна съм, че беше от онези Майки, с които можеш да говориш, да бъдеш чут и разбран. Особено на 12, 13, 14, 15… 25, 30…∞..

Благодарна съм на Майка ми, че ме избра за нейна дъщеря!

И най-вече съм безкрайно благодарна на дъщеря ми, че ме избра за нейна майка!

Беа, Титан си! И ти си знаеш защо! Познавам красиви умове и сърца, ама като теб друга няма!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *