Неделни мисли за майките и за поколенията, а още дори не съм пила едно малко/голямо/още по-голямо…
Страхотно е да виждаш как децата ти растат, как се променят, в какви Човеци се превръщат.
И въпреки нас, родителите (щото в стремежа си да им помагаме, често пречим с какво ли не), те намират път и минават по него, преборвайки всички препятствия, трудности, блата и клоаки. И често се справят доста по-добре от моделите си на поведение!
Ей така разбираме (или се надяваме), че все пак сме свършили някаква работа. Поемаме дълбоко въздух и стискаме палци нещо в процеса да не се прецака генерално…
Егати, все едно беше вчера, когато аз бях на 12 и вършех “глупости”.
Благодарна съм на майка ми, че никога не ми забраняваше просто така, а говореше с мен.
Благодарна съм на майка ми, че уважаваше възрастта ми и никога не омаловажи важните за мен в онзи момент, идиотщини.
Благодарна съм, че се стараеше да запълни с Любов и разбиране онази възрастова пропаст, която обикновено зее с грозната си и дълбока паст между деца и родители.
Благодарна съм, че не ме съдеше за онези НЕфатални грешки на растежа, за които обикновено майките скърцат до смърт!
Благодарна съм, че беше от онези Майки, с които можеш да говориш, да бъдеш чут и разбран. Особено на 12, 13, 14, 15… 25, 30…∞..
Благодарна съм на Майка ми, че ме избра за нейна дъщеря!
И най-вече съм безкрайно благодарна на дъщеря ми, че ме избра за нейна майка!
Беа, Титан си! И ти си знаеш защо! Познавам красиви умове и сърца, ама като теб друга няма!