Търсене
Close this search box.

За машините на времето

Елена Димова - За машините на времето

Публикувана от

Елена Димова

15.07.2021

“За днес имате спомени с Tzena Boiadjieva“, каза Фейсбук. От същия ден през 2017та. Тогава Мама ми е подарила тази „врата“. Сякаш не виждам майка си навсякъде около мен и сякаш не чувам постоянно гласа й, че и фб да ми напомня за нея…

И това е един от моментите, в които органите ми еквлибрират и сърцето, стомахът и мозъкът си сменят местата. Обаче кой орган на чие място е, нямам никаква представа. Само знам, че усещам част от себе си в тотална безтегловност. Знам, че над мен надвисва една смазваща тъга, която прегръща всеки сантиметър от ума ми. И е безутешно.

Да останеш сам със себе си понякога е страшно… Защото тогава се промъкват всички мисли, които безуспешно опитваш да приспиш. И защото тогава срещу теб започват да зеят едни демони, на които още по-безрезултатно опитваш да сложиш намордник!

Много ми е трудно, Мамо. Трудно ми е да правя разни съвсем обикновени неща, като например да вървя по жълтите павета, да минавам покрай руската църква, да поглеждам към филхармонията, да отида в градинката на народния театър, да слушам определена музика, да гледам картини, да си спомням Париж, да отворя гардероба ти.

Всеки ден се питам какво ли щеше да е, ако беше останала. Още малко, още година, още едно лято, още една есен, още седмица, още ден, още един час, още един дъх… Обаче нямаше кого да помоля за Време!

Сега още повече обичам изкуството и всеки ден те откривам отново и отново, познавам те още повече и по-добре. Вече не се сърдя, когато някой ми каже, че приличам на теб.

Тая болка никога не става по-лека, само по-дълбока. Не. Времето нищо не лекува. Но поне вече мога да плача…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *