30 декември 2020 г.
Мамо, на едно прекрасно място съм. На място, което с простора и красотата си би напълнило цялото ти сърце. На място, на което днес щеше да се спреш да си говориш с бабата, от която си купихме домашното сладко от малини.
На място съм, на което щеше много да се радваш. И да си щастлива. Бяхме с Беа на върха на планината, гледахме съседните върхове и си мислехме за теб, Мамо.
Гледахме слънцето, което се усмихваше през рамо почти през целия ден, наслаждавахме се на старите къщи и цветните черги, преметнати през парапетите, попивахме вековните красиви дървета и беше с нас. Заведохме те до глинената къща и видях усмихнатото ти лице, чух гласа ти, който замечтано разказа как би си купила тая къща веднага!
Толкова пъти те видях и усетих днес…
Мамо, много ми липсваш!
