12 ноември 2020 г.
Ужасно много обичам да прегръщам и целувам – приятелите си, детето си, родителите си, човекът до мен, хората! Съобразявам се и не го правя (благодарна съм за изключенията).
Ужасно много обичам да ходя с устни, оцветени в ярки цветове. Под маската, обаче, червилото ми е невидимо и дали рисувам – няма значение. Съобразявам се и правя каквото трябва.
Ужасно много обичам да танцувам и да общувам с нови хора. Сега танцувам пред огледалото вкъщи с най-якото хлапе на света – моето Моята Беа!
Нови хора май не съм срещала от известно време… Опитвам да свикна и с това.
В общи линии, слагам по един среден пръст на минусите и опитвам да ги превръщам в плюсове. Дори и най-черните. За работата си изобщо няма да започвам…
С едно нещо, обаче, не успявам да се примиря. Който обича да пътува, ще разбере. Светът затвори вратите си и не мога да видя любимата си Италия! Така ме е стиснала за гърлото тая невъзможност, мамицата му!
Клаустрофобично ми е!
