Мартин Марков – Гърция 5.7.18

Нали ги виждам… седнали на таверничката… с подредените си бели коси, с изгладените ризки, прилежно прибрани в панталона.. с колани в цвета на мокасините… вечно пушещи, с полупълни чашки узо.. хвърлящи заровете на таблата, спорещи все за нещо, докато не забравят отде е тръгнал спора и кой го печели. Защото това няма значение. Утре отново ще спорят, ще играят табла, ще пушат бавно и ще гледат залеза. И така ще ни надживеят. Защото те вече са ни надживели. В майсторството си да са над нещата и извън времето, понеже не бързат, а и няма смисъл. На тях винаги ще са им достатъчни заровете, две-три маслинки и полупълната чашка узо, две-три приклякания пред бозукаря и една сълза, потънала между бръчките, след нашите аплодисменти. Та да са живи и здрави точно те, защото дори и на тази възраст, те отново са по-млади от нас!! И усмихнати ни показват полупълните си чаши. За тях полупразни няма.