21.01.2018
Супермаркет. Каса. Опашка. Чакане. Поглеждам към съседната каса. Доста възрастна жена. Много мъничка и слаба… Животът е използвал лицето ѝ за платно и е нарисувал доста мрачна картина. Тя брои стотинки. Ръцете ѝ, разбира се, треперят. Напориста девойка зад жената очевидно се дразни на скоростта, с която възрастната дама опитва да преброи вероятно последните си пари…
“Тя не може по-бързо, кифло застреляна!” – си мисля.
Онази, младата отзад, демонстративно пуфти и върти очи.
Грохналата старица прибира във вехтата си чанта кроасан и вакуумирано пушено бутче. И толкова.
Това е майка ти, бай депутате! Това е баба ти, кифло застреляна!
В стомаха ми има атомна бомба, която всеки момент ще гръмне! А в гърлото ми са заседнали и някак ми е трудно да преглътна думите, които искам да ти кажа… ганьо тъп, парламентарен!
