22.11.2021
Да имаш бебе на 5 месеца автоматично изключва нуждата от аларма!
От днес, Амарис официално вече ще се казва АЛАРМАрис! Поради факта, че ужасно много си харесва гласа, вече се буди около 4 сутрин и започва да крещи и да дърдори.
И поради тая причина, понеделнишки мозъкът ми се е разлял някъде по пода, все едно съм счупила живачен термометър – никакъв шанс да го събера!
И заради тая цялата разсипана работа, днес съм особено “продуктивна”!
- Пропуснах важна служебна среща.
- Минах съвсем чистак гола пред компютъра на дъщеря ми, която имаше тест по география с ВКЛЮЧЕНА КАМЕРА!
- Излизам сама с колата и докато си мисля за това, как половината клас на Беа и вероятно преподавателят по география са ме видели по анатомия, поглеждам бебешкото огледало в огледалото за обратно виждане. И БУМ! Столчето е празно! Бебето го няма! Аварийни, спирачки, пулс 300… 3 секунди по-късно:
“Елено, ‘зЕми се в ръце! Излезе сама!”
- Използвам трите секунди спокойствие да отговоря на служебен мейл (на непознат човек), в който АВТОКОРЕКТОРЪТ поправи “фейсбук” и го превърна в “гейс бук”!!! Ънду няма…
Ако не ви се е случвало или не вярвате, пробвайте! Ма к’ва е тая дума “гейс”, бе?! И как, по дяволите има “гейс”, но не и “фейс”?! Братче!!!
- Докато все още преживявах паниката от “изгубеното” бебе, докато поглеждах в огледалото усетих, че нещо не е съвсем наред, но бях заета да мисля за това къде ми е детето! След провала със служебния “гейс” отговор си дадох сметка, че съм се гримирала на не особено светло и за не повече от 34 секунди, което ще рече, че приличам на сръбска абитуриентка от ‘93та, на чийто бал ще пее някоя далечна братовчедка на Цеца! Ама такава, амортизирана и смачкана абитуриентка с леко надърпан чорапогащник, от чиято пета бавно се пуска бримка. И това посред бял ден.
- Влезнах в забранена улица пред очите на двама полицаи! Е това дори не разбрах как го направих. Чес’но…
- Забравих, че АВТОКОРЕКТЪТ нарече мой приятел “НаДе”, вместо “НаСе”! Мога да го докажа.
А сега, докато си препрочитам статуса и търся правописни грешки ми става пределно ясно, че звуча като някой със синдром на Мюнхаузен. Ама стария прочит на синдрома, тоя баронския. И си викам:
“Ма кой щ’и повярва на тебе на глупостите?” А следващата ми мисъл беше:
“Дано норвежците не прочетат това!”
