Свят, в който пием по едно с истината, говорим с нея и сме приятели. Запиши се, за да получаваш известия за най-новите ми публикации, а аз обещавам, че няма да спамя.
Извън семейството ми, на което съм раздала всичко, което има едно човешко същество за раздаване, моята най-голяма Любов е Италия. И толкова наситено и плътно пътуване беше последното!.. ще е твърде трудно да разкажа за пощенските картички и снимки, готови да спечелят всички планетарни награди за естествена природна красота. Вече
40 не е новото 20 (но това не знчи, че сме стари. Някои хора се раждат стаи. Други не остаряват. Никога.) Тия редове посвещавам на природата. На физиологичните, биологичните и неизбежните промени! В тоя текст няма да се фокусирам върху удобната и съвременна интерпетация на израза “40 е новото 20”.
Много дълго ме нямаше тук, на моето си място, ама това е друг текст. Започнат и недовършен. Както и още няколко. Обаче по тая тема друг път. Скоро. Днес много ми се пише за кичозното мрънкане. И това, че не го понасям не означава, че не го практикувам. При това
Преди известно време помолих Галя да напише текст за разликата между Прайд и Парад. Защо ли? Защото ми писна около себе си често да дочувам за „парада на гейовете“. И все съм опитвала да разяснявам, че между Парад и Прайд има съществена разлика. И все пак за всички, които все
https://www.youtube.com/watch?v=s6HB5nMtqT4 Днес искам да си припомня някои от причините, заради които ни напускат мъжете. Не мъжете, за които би било удобно да говорим – страхливците, безотговорните и онези, които не ги е грижа. А свестните, на които стопяваме лагерите просто щото можем. НИЕ. Предполагам, че ще завали върху
С тези редове няма да ви връщам в онази банка в Стокхолм през 1973-та. С тези редове ще опитам да надникна ретроспективно в най-прашните шкафове на съзнанието ви. Ще опитам да ви накарам да се поровите някъде дълбоко в спомените или пък да бръкнете в настоящето, с което не искате
Чудя се откъде да започна с продължението на тая парижка одисея. От това как се влюбих от пръв поглед, от обяда с непознати или от крайно недостатъчния един ден в оная Вселена, наречена Лувър. Спомените в главата ми не са съвсем точно подредени и хронологията със сигурност малко ще накуцва
Аз, Елена, започвам с това, че мислех да не публикувам нищо в следващите няколко дни, щото нали „така се прави“. Страх ме беше да не се превърна в една от онези досадни радиоточки, които е трудно да заглушиш, щото са на високо. Обаче понякога нещата се случват. Не по план
Тук ще пиша от първо лице и предпочитам да съм толкова разголена, колкото е възможно. Защото се нуждая от доверието ви. А за да го спечеля, ще бъда максимално честна във всичко, което ще четете. Защото по друг начин не само не искам, а и не мога.
